Каква е съдбата на българина по време на турското робство?



   Нека се върнем назад, назад във времето. Всеки народ има в своята история тежки времена, в които е понасял страдания, изоставал е в своето развитие и се е оказвал зад гърба на напредващите. Историята на българина не е по – различна. Още когато България е разделена на три основни окръга. В земите между долното течение на река Дунав и Черно море се разпорежда боляринът Балик, наследник на брат си Добротица, на чието име е наречена цялата област – Добруджа. Останалата територия на България е разделена от цар Иван Александър (1331-1371) на две половини: Търновско и Видинско царство. Видинското царство управлява синът му Иван Страцимир, а Търновското – другият му син Иван Шишман. Но двамата братя не пожелали да съединят сили и да владеят заедно, а напротив те водели напълно различна самостоятелна политика. Раздробяването на България на три района съсипва нейната икономика и най-вече военната и мощ. На 17 юли 1393 година пада столицата на Втората българска държава, а през 1396 година е покорена и държавата на Страцимир, с което България пада под турско робство.
   Турското робство започва! Години на глад, скръб, ожесточени удари върху самоличността на българина. Най-тежкото, най-голямото зло за един народ е връщането назад от едно или друго стъпало на цивилизацията в едно или друго блато на варварството, в което волята на силата, волята на силния решава всичко. Това става, когато един народ, изостанал в своето цивилизационно развитие спрямо постигнатото от обществения и човешкия прогрес, завладее с военна сила далеч по-напреднал народ и унищожи неговата държава и общество. Този петвековен период и до ден днешен влияе на българското развитие. Данните за насилия се потвърждават от другите подобни свидетелства като “Летописа от Баткун” и известната “Беловска хроника”. Но въпреки ред мъченици, които са загинали, те не са отстъпвали вярата в родното. Именно заради това българският народ трябва да се “гледа” с уважение. Толкова години под чужд език и религия, българинът е успял да запази своята писменост и култура. За това се говори и в “История славянобългарска”, написана от Паисий Хилендарски (1760-1762). Авторът говори за могъществото и безстрашието на българите, които не били научени да се покланят на царе, а били свирепи и диви, безстрашни и силни във война, люти като лъвове. С голяма точност привежда доказателства за своята тези: “В първата част на Барания, на лист 567, пише: “Българите са страшни за целия свят, малък народ, но непобедим…”.
   Тежко е било положението на българите под турското иго. Турчинът не знаел милост, не познавал човешки права, всеки един от турските представители бил властен и се проявявал като такъв. Докато българинът грозно е пъшкал под краката им, всичко будно в тях било убито, всичко, което някога им напомняло за Могъща България било убито и унищожено. Така българинът е изгубил своето минало, своята история, но за щастие, не е изгубил своята българска кръв, своя дух. Турците не са щадили нищо българско, като са опустошавали църкви, манастири и гробници. Съсипвали са всичко, което е било мило и свято за българите. Подигравали са се с християнските светии - в църквите са обезобразявали светите икони, унищожавали са свещените дарове и още много поразии са вършили безнаказано.
На българите не се е позволявало да носят пъстри и разноцветни дрехи, нито пък да носят всякакво оръжие. Ако някой българин, яздейки кон, види, че идва насреща му турчин, длъжен е бил да слезе от коня си и пешком да върви, докато отмине турчина.
   “Ще пекне слънце, ще грейнат от някъде топли животворни лъчи, ще се сгорещи кръвта, ще се разбунтува духът. Ще се родят синове на тая робска земя, които ще поискат да видят свободно и силно отечеството си, както е било преди. На няколко места той се опитва да въстане, но турците грозно унищожавали всеки такъв опит.” Думи взети от писаното по учебните предмети по история от Д. Маринов и Г. Димитров. Изгаряли са цели села, жителите им са предавани на най-грозна и срамна смърт. Оставало да се грижат за правата на българина само хайдутите, тези фантастични борци, чието свободно отечество са били нашите Балкани.
   Аз лично съм горда да бъда българка! Това, че ние сме успели да се освободим и да продължим нашата писменост и религия е най-голямата гордост за мен. Един на друг сме вдъхвали чудото на свободата и сме преборили пет вековното робство. Надявам се този дух никога да не ни напуска и винаги да отстояваме българското и родното.



Източници:
1.   http://www.vidin-online.com/vstaniya/zhivott-na-blgarite-pod-tursko-igo
2.   http://www.omda.bg/public/bulg/news/Bulgaria/Robstvoto_Semov.htm


Коментари

Публикуване на коментар

Споделете мнението си за този пост. Моля, използвайте кирилица и приличен език.

Популярни публикации от този блог

Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш Николай Хайтов

    „Едно е да ти се иска, друго е – да можеш , а пък трето и четвърто да го направиш.“ – Този цитат е от разказа на Хайтов – „Мъжки времена“ , който е част от книгата му „Диви разкази“ , която излиза през 1967 година. Разказът „Мъжки времена“ е написан през 1966 година , а е екранизиран през 1977 година от режисьора Едуард Захариев , по сценарии на Николай Хайтов, заедно с още един от неговите разкази „Сватба“. Колкото и стара да е творбата, думите на „крадецът на булки” не остаряват. Независимо какъв е занаятът ти и в коя епоха живееш, тези думи ще намерят начин да се докоснат до живота ти. Тези думи са силно обвързани с човешката психика и душевност. Дори днес , в 21 век – в свят с неограничени възможности, думите от тази „много стара история” продължават да са актуални. В моето собстено ежедневие също заемат голяма част. Много пъти ми се е случвало да ми се иска да направя дадено нещо, да мога да го направя, но така и да не достигна до последната част –...
Прочетете още

Колко ни трябваш днес Апостоле!

Изображение
03.03.2015г. 22:00ч.      Всеки човек може сам да избира как да живее, какво да се случва с него и как да протече животът му.    Човекът е създаден, за да помага на себе си и на другите около него, но само той единствен може да реши кога и какво да пожертва. Когато е свободен и има право да взима решения сам, той трябва да е отговорен за действията, постъпките и последиците от тях . Свободата на един човек идва, когато той сам успее да я заслужи. Тогава той е готов да взима решения и за нечий друг живот. Но ако човекът сам не може да се освободи, никой не може да го направи. Едва тогава, когато той достигне до вътрешната си свобода, може да помогне на другите около него. Както е казал Мигел де Сервантес: „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага“.    Друга важна част от живота на човека са неговите чувства и мисли. Всеки може да определя движението им във времето, дори когато са свързани с чувствата. Сега неизменна част от нашето еж...
Прочетете още

Какво значи да си ВИП?

Изображение
   Представата за ВИП на българска земя е далече от същността на самата абривиатура – “Very important person”. В последното десетилетие тази дума се оказа най-високопоставеният ранг в обществото ни. Всеки иска да бъде ВИП и навсякъде сме заобиколени от ВИП места, ВИП сепарета, че дори и ВИП тоалетни. Всяка новоизгряваща поп-фолк „икона” се смята за елит и ВИП в обществото. Напудрени носове, големи гърди и силикон по цялото тяло! Това ли наричаме ние ВИП-овете? Евтината популярност от страниците на жълтите вестници и от безсъдържателните телевизионни предавания у нас е сигурен начин да си „много важен”. Записваш една песен, заснемаш един клип и вече се изкачваш по стълбичката и се озоваваш чак до Бионсе на сцената. Примери за такива потенциални ВИП-ове са: Адриана и Марина Тошич. А някой дори познава ли ги? Ще се спрат ли хора когато ги видят? Ще поискат ли автограф? Е, аз ще ви отговоря на това – НЕ! Но съществуват и друг вид ВИП-ове. Такива са младежите и подрастващото ...
Прочетете още