На един клик разстояние…
06.04.2014г. 22:00 часа Времето летеше безпощадно. Както бързо минаваше денят, така бързо минаваха годините. Един силен плясък с ръце, едно щракване с пръсти и вече си на 102. Кожата ти вече е сбръчкана, зъбите изпопадали, но сърцето…, сърцето може да запази всеки младежки спомен. Вечер, когато денят притихва и нощта красиво се усмихва звездите щом греят будно, луната щом ме гледа вечно чудно, знай, че за теб си мисля аз и за теб горя в този час… Беше преди много години. Аз бях още дете. Виждах всички нюанси на розовото през детските ми очи. Период, в който светът на децата е просто игра. Тази игра се играеше с такова желание от мен. Обсипвах всичко, до което се докосна, с любов. И може би затова и любовта при мен се появи на толкова крехка възраст. Аз бях едва навършила 15 години. Къщите, в които живеехме тогава, се намираха една срещу друга. Само една малка уличка ни делеше един от друг. И точно на тази улица се случи - нашата първа ср