Dayana Dimitrova

    „Едно е да ти се иска, друго е – да можеш , а пък трето и четвърто да го направиш.“ – Този цитат е от разказа на Хайтов – „Мъжки времена“ , който е част от книгата му „Диви разкази“ , която излиза през 1967 година. Разказът „Мъжки времена“ е написан през 1966 година , а е екранизиран през 1977 година от режисьора Едуард Захариев , по сценарии на Николай Хайтов, заедно с още един от неговите разкази „Сватба“. Колкото и стара да е творбата, думите на „крадецът на булки” не остаряват. Независимо какъв е занаятът ти и в коя епоха живееш, тези думи ще намерят начин да се докоснат до живота ти. Тези думи са силно обвързани с човешката психика и душевност. Дори днес , в 21 век – в свят с неограничени възможности, думите от тази „много стара история” продължават да са актуални. В моето собстено ежедневие също заемат голяма част. Много пъти ми се е случвало да ми се иска да направя дадено нещо, да мога да го направя, но така и да не достигна до последната част – осъществ

   Представата за ВИП на българска земя е далече от същността на самата абривиатура – “Very important person”. В последното десетилетие тази дума се оказа най-високопоставеният ранг в обществото ни. Всеки иска да бъде ВИП и навсякъде сме заобиколени от ВИП места, ВИП сепарета, че дори и ВИП тоалетни. Всяка новоизгряваща поп-фолк „икона” се смята за елит и ВИП в обществото. Напудрени носове, големи гърди и силикон по цялото тяло! Това ли наричаме ние ВИП-овете? Евтината популярност от страниците на жълтите вестници и от безсъдържателните телевизионни предавания у нас е сигурен начин да си „много важен”. Записваш една песен, заснемаш един клип и вече се изкачваш по стълбичката и се озоваваш чак до Бионсе на сцената. Примери за такива потенциални ВИП-ове са: Адриана и Марина Тошич. А някой дори познава ли ги? Ще се спрат ли хора когато ги видят? Ще поискат ли автограф? Е, аз ще ви отговоря на това – НЕ! Но съществуват и друг вид ВИП-ове. Такива са младежите и подрастващото поколение