Dayana Dimitrova

Приятелство любимо, приятелство жестоко. Ти можеш да градиш, ти можеш да рушиш. Ти създаваш се само, а само не оценяваш. Бликаш силно из очите или бликаш само в дълбините. Избери си ти, приятелство любимо, образa един. Образа на щастие, а не мъка в душата. Така ти ще можеш да градиш човек, така ти няма да раниш един наш век.

Уморих се да скитам…из празни думи; Уморих се да чакам самотно из града; Думи неизречени дълбоко в душа аз пазя и закрилям; Ех, тази самота… Мислех си преди, че ти ще ми помогнеш, че ще мога да преодолея света чрез твоята любов… Но напразно… излъгана бях… Сега се лутам из спомените вечни… Грозната сянка на самотата е над мен и сега тя е вече част от мен… С нея пораснах и с нея живея… До гроб ще я нося, защото ти прокле ме с нея… Черните мисли свършват до тук. А сега е време покой да намеря…

Раздвоеност Две жени пред мен стоят – две жени с хармония и красота. А ти, душа моя, ненагледна си била, защо само една си не избра? Защо в нощите дълги ти не проумя, че любовта една била? Толкова еднакви, а всъщност толкова далечни; Едната ангел ли да беше, или другата била е тя? Помежду им аз докога ще седя? Везните мои към коя да наклоня? Ах, тази моя съдба! Ненадейно орисана била. С болка на сърцето – разбирам го сега: една не ще да избера!...