Черни мисли

Уморих се да скитам…из празни думи;
Уморих се да чакам самотно из града;
Думи неизречени дълбоко в душа аз пазя и закрилям;
Ех, тази самота…
Мислех си преди, че ти ще ми помогнеш,
че ще мога да преодолея света чрез твоята любов…
Но напразно… излъгана бях…
Сега се лутам из спомените вечни…
Грозната сянка на самотата е над мен
и сега тя е вече част от мен…
С нея пораснах и с нея живея…
До гроб ще я нося, защото ти прокле ме с нея…
Черните мисли свършват до тук. А сега е време покой да намеря…

Коментари

Популярни публикации от този блог

Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш Николай Хайтов

Колко ни трябваш днес Апостоле!

Какво значи да си ВИП?