Нека бъде лято!
Всеки има своите мечти. Някои от тях са постижими, а други не чак толкова. Животът, от друга страна, е твърде кратък. Не можеш да живееш само в мечти и нереални светове. Той – животът, е преди всичко право. Право да прокараш път към желанията си, да постигнеш неописуеми успехи, с който можеш да бъдеш щастлив. Но умее ли някой да спазва това право?!? Е, има едно жестоко и наистина вярно клише по този случай – „Всеки иска това, което няма”. А запитва ли се някой дали ще може да се приспособи към другото – различното и новото?!? - Наистина би било приятно да усещам топлината на смокиновото лято. Да чувствам летния морски бриз и да помирисвам натрапчивия мириз на водорасли. – чу се някой да сумти. - Как бих искал аз да съм някъде далеч от Северния полюс. Някъде, където е вечно лято, а има и море... - Но, глупчо, аз за това говоря! – изръмжа се в тишината. - Е, големи ми приятелю..., не искаш ли мечтите ни да се превърнат в реалност? Нека