Нека бъде лято!
Всеки има
своите мечти. Някои от тях са постижими, а други не чак толкова.
Животът, от друга страна, е твърде кратък. Не можеш да живееш само в мечти и нереални светове. Той – животът, е преди всичко право. Право да прокараш път към желанията си, да постигнеш неописуеми успехи, с който можеш да бъдеш щастлив. Но умее ли някой да спазва това право?!? Е, има едно жестоко и наистина вярно клише по този случай – „Всеки иска това, което няма”. А запитва ли се някой дали ще може да се приспособи към другото – различното и новото?!?
Животът, от друга страна, е твърде кратък. Не можеш да живееш само в мечти и нереални светове. Той – животът, е преди всичко право. Право да прокараш път към желанията си, да постигнеш неописуеми успехи, с който можеш да бъдеш щастлив. Но умее ли някой да спазва това право?!? Е, има едно жестоко и наистина вярно клише по този случай – „Всеки иска това, което няма”. А запитва ли се някой дали ще може да се приспособи към другото – различното и новото?!?
-
Наистина
би било приятно да усещам топлината на смокиновото лято. Да чувствам летния
морски бриз и да помирисвам натрапчивия мириз на водорасли. – чу се някой да
сумти.
-
Как
бих искал аз да съм някъде далеч от Северния полюс. Някъде, където е вечно
лято, а има и море...
-
Но,
глупчо, аз за това говоря! – изръмжа се в тишината.
-
Е,
големи ми приятелю..., не искаш ли мечтите ни да се превърнат в реалност? Нека
отидем там, където вълните заливат плажовете. Там, където сутрешното слънце, се
отразява в морето.
-
Мили
мой приятелю, пак се замечта... Ние с теб сме осъдени души. В студа ще
прекараме ний вечността. Дом ще ни бъде тази снежна хралупа. И така до вечни
времена.
Усещаше се тъга в гласа на звяра. Но бавно
той престана да говори и всичко за миг замря. Героите бяха изморени и неусетно
заспаха.
-
Мечо,
голям бял мечо! Виж, виж какво е това? – посочи пингвинът от Северния полюс.
Виждаш ли чайките, а усещаш ли соления мирис? Ние сме на морето и тук е лято!
-
Пинги,
пинги... – крещеше с пълно гърло бялата мечка – Помогни ми! Топло ми е, сякаш
се топя.

Северняшките животинки се озоваха в топлата морска вода. Тя ги покри, а те изпитаха огромна болка по цялото си тяло. Това не бе тяхната среда и те не бяха пригодени към чуждото и непонятно за тях лято. Съжалиха, че някога това им е било мечта. В този миг нашите герои отвориха очи. Разбраха, че са отново на Северния полюс, а това било е само жесток сън. Но този сън ги промени. Сега те ценяха това, което имат! Гушнати... те отново заспаха. Но вече не с мисълта за лятото. Те бяха щастливи там където са и обичаха този техен дом!
Коментари
Публикуване на коментар
Споделете мнението си за този пост. Моля, използвайте кирилица и приличен език.