Да се хванем за зелено

   Всички ги обичат. Всички ги желаят. Всички имат нужда от тях. Те доставят лукс и красота. Това са те – зелените долари. Но достигнем ли до тях, могат да ни заловят, в капан безкраен от лъжа. Повечето от тях зли чудовища са - гущери зелени. Вълнуваме се ний държим ли ги в ръце. Но трябва да внимаваме, да не стигнат те до нашето сърце. Как ли би се случило това? Е, нека разберем сега:
   Лъскави коли препускаха като диво стадо коне. Млади, скъпо облечени жени минаваха по тротоара. Неонови светлини красяха домовете на богатите в квартала.
Седнал на малка автобусна спирка, аз наблюдавах този луксозен свят и чаках автобуса, който да ме прибере след работа. Но той така и не дойде…
Останах сам в студената зимна вечер. Бях така далеч от дома. Не можех да си стигна пеша, затова реших да си тръгна с такси. След като пристигнахме пред грозното, миришещо на нещо сякаш прокиснало, кварталче, в което живеех – аз си дадох последните пари на шофьора. Бях толкова беден, че едвам се разделих с парите си. Тези пари, които изкарвах, ми стигаха само за няколко дни. Тежък живот ми бе отредила съдбата.
Ненадейно чух някакъв вик зад гърба си. Обърнах се и видях спряла кола. От нея излизаше адски дим. Димът се разстилаше нависоко и образуваше големи облаци. Приближих се до мъжа, който бе извикал, и попитах:
- Извинете, господине, имате ли нужда от помощ?
– Не мисля, че ще можеш да помогнеш, момче. Колата ми се счупи. – отговори ми елегантно облеченият мъж. А каква кола имаше!… Краката ми се разтрепериха, когато я огледах. Бронирана! Излъскана! Имаше странна емблема, която никога не бях виждал досега. Когато застанах отзад при отворения багажник, видях какъв е проблемът. Само след няколко минути успях да я поправя. Имаше нещо заседнало в ауспуха, което просто трябваше да се извади.
- Ти си невероятно талантлив! Да не би да си механик? – попита ме учудено господинът с колата.
- Не, господине! Просто … - не ме остави да довърша дори и за благодарност искаше да ме покани на кафе в неговото имение… Сърцето ми се разтуптя. Не можех да повярвам на ушите си – кога бях чувал аз за такова нещо. Наистина ли ми се случваше… Качих се при него и тръгнахме…

                                                 
   Какъв лукс, каква красота, какво изящество излъчваше този огромен палат! Не бях дори сънувал подобно нещо. Мъжът имаше много охрана, различни коли и голяма градина. С пристигането ни посрещнаха много мило и аз изведнъж замечтах да имам нещо подобно. И тук се появиха първите ми алчни мисли… Докато пиехме кафе, той разбра за трудното ми положение и ми предложи да работя за него. С много добро заплащане, разбира се.
Така от този ден нататък станах друг човек. Парите, които той ми даваше, в един момент станаха недостатъчни за мен. Аз жадувах да бъда на негово място, да имам всичко, което той имаше сега. И така, чрез измама, след няколко години му отнех всички пари. Заживях в неговата къща. Имах всичко, което желаех, а дори не бях гузен за трагедията в неговия живот. Зелените чудовища, сякаш ме направиха щастлив. Печелех ужасно много – не знаех дори къде да ги похарча. Затова един ден реших да отида в казиното и да играя хазарт. Това беше най-голямата грешка в живота ми. Всяка вечер пиех и играех… Това продължи няколко години. Докато една нощ пиенето беше повлияло достатъчно, че да заложа всичко – всичко, което имах. Когато се осъзнах, вече беше късно. Реших да изляза да подишам чист въздух. Излязох от казиното. Погледнах към небето и разбрах в какво се бях превърнал. Осъзнах какво бях направил досега. В какво ме бяха превърнали жаждата за пари и власт.
Изведнъж пред мен застана мъж с качулка. Неусетно той бръкна в задния си джоб и извади пистолет. Насочи го към мен. Стреля! Стреля отново и отново… Точно преди да се строполя на земята като ненужен чувал, който трябваше да се изхвърли, мъжът изправи глава и свали качулката. О, Боже! В него познах бившия ми шеф. Мъжът, който бях излъгал и окрал. Сега той беше отмъстил за това, което му сторих преди години. След това изчезна. Никой не разбра кой ме е убил. А най-лошото бе, че въпреки усилията ми, отново бях умрял беден. Така манията ми по зелените чудовища ме бе съсипала и след това погубила.